Във ФЕЙСБУК-групата “Срещу безобразията на банките!” се твърди, че “От изключително значение е банките да отпаднат от чл.417, т.2. Завели сме дело в Комисията за защита от дискриминация и вярваме, че ще го спечелим и вкарването на банките в нивото на държавата и общините ще бъде обявено за дискриминационно!”
Според мен, това би било самоубийство.
Сега банката плаща 2% за да й се издаде ЗАПОВЕД ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ. Ако отменим това и я задължим да води дело тя ще трябва да плати 4%. Нейния адвокат би взел поне 3% хонорар, а също и този на длъжника. Понеже тези дела са бързи, то ако длъжника загуби делото ще се окаже,че дълга за 3-6м. му е нарастнал с поне 10% върху главница+лихви+неустойки.
Излишно и много вредно-когато няма сигурност,че банката ще загуби делото.
Спорно е и уповаването на ДИРЕКТИВА 93.
Тя е въведена като част от ЗАКОНА ЗА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ с § 13а. обнародван в ДЪРЖАВЕН ВЕСТНИК , бр. 64 от 2007 г и е в сила от 08.09.2007 г. Не знам как се аргументирала с нея колежката ВОЛЕВА, нито съдът, който е постановил решение в нейна полза, но ако става дума за чл.3 от ДИРЕКТИВАТА, то се изисква съвсем малко от банките – за да НЕ попаднат под неговите удари. Могли са да съобразят договорите си и досега, а ако са пропуснали-ще го направят в бъдеще.
Изходът – трябва да се усложнят условията при които банките могат да променят лихвата. Много изисквания, проверки, документи и т.н. да се налага да представят пред някакъв държавен орган и Той да дава съгласие за съответно изменение.
Както се изменя цената на парното и електричеството, примерно.
Може би има и други варианти, но само този идва “на първо четене”.
JAN
